В сърцето голяма рана ми отвори  

и кръвта не спира да тече. 

Защо душата с ума ми спори, 

защо е празно моето сърце?                                                                                                                                                                                                                                                   

Обичам те, не мога да го крия, 

обичам те, обичам те без глас

и някой ден пред тебе ще разкрия - 

обичам те до болка и от страст.                                                                                                                                                                                                                                             

Минават бавно дните тежки 

и тъй далече си от мен, 

ела при мен с думи нежни, 

кажи "обичам те! ела с мен!"                                                                                                                                                                                                                                                         

Но, уви, животът е така суров

и тежки удари нанася, 

ти не чу моя нежен зов 

и моето сърце СМЪРТТА отнася.