В сърцето голяма рана ми отвори
и кръвта не спира да тече.
Защо душата с ума ми спори,
защо е празно моето сърце?
Обичам те, не мога да го крия,
обичам те, обичам те без глас
и някой ден пред тебе ще разкрия -
обичам те до болка и от страст.
Минават бавно дните тежки
и тъй далече си от мен,
ела при мен с думи нежни,
кажи "обичам те! ела с мен!"
Но, уви, животът е така суров
и тежки удари нанася,
ти не чу моя нежен зов
и моето сърце СМЪРТТА отнася.
© Красимира Пеева Todos los derechos reservados