Празнота 

Когато някой скъп за теб човек

живота ти напусне,

тъжно гледат твойте очи.

Сърцето ти от болка се разкъсва

и не може самотно да се утеши.

Бърз прилив от тъга те залива

и се скиташ ти в самотния си ден,

и се опитваш да се скриеш

от света жесток, но и смирен.

Когато за минутка се обърнеш,

хората поглеждат твоето лице

и уплашени от тази страшна болка,

утешават скръбта в твоето сърце.

Но струва ти се късно да разцъфнеш

в този живот, съдбата на голяма мъка те обрича,

затова решаваш да сложиш край на глупавия си живот.

Но недей, не го прави...

Животът продължава, макар да е суров...

И щастието отново се завръща с друга,

по-желана и истинска любов.