Празнота
Когато някой скъп за теб човек
живота ти напусне,
тъжно гледат твойте очи.
Сърцето ти от болка се разкъсва
и не може самотно да се утеши.
Бърз прилив от тъга те залива
и се скиташ ти в самотния си ден,
и се опитваш да се скриеш
от света жесток, но и смирен.
Когато за минутка се обърнеш,
хората поглеждат твоето лице
и уплашени от тази страшна болка,
утешават скръбта в твоето сърце.
Но струва ти се късно да разцъфнеш
в този живот, съдбата на голяма мъка те обрича,
затова решаваш да сложиш край на глупавия си живот.
Но недей, не го прави...
Животът продължава, макар да е суров...
И щастието отново се завръща с друга,
по-желана и истинска любов.
© Гери Димитрова Всички права запазени