Празнота

Dec 13, 2006, 12:50 PM

Poetry

616 0 2

Малките ми пръстчета те намират в тъмното
и те галя безчувствено и без глас.
Не знам каква бях и трябваше да бъда,
но това тук май не съм аз.

И се взирам в очите ти - дето много обичах,
но безрадостно, безразлично и без любов.
Аз копнея неистово да живея различно,
да започна без тебе живота си нов.

Оживено разказваш как е минал денят ти,
аз не чувам - не искам и не ме интересува...
Ти посягаш със обич да играеш с косите ми,
аз се дърпам и ставам да правя кафето.

Ти си призрак за мене. Аз минавам през тебе.
Като глуха и сляпа край тебе кръжа,
а доскоро ми беше като въздух потребен.
Днес не мога "Обичам те" да изрека.

Сякаш приказка чудна света ми превземаше.
Днес е грозна, убийствена празнота.
Да ти кажа "Довиждане" още не смея,
ще поживея от навик още малко така...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ria (Гергана Иванова)

2006-12-14T08:56:28+02:00

Имаше една мисъл, но не зная кой я е казал:"Да обичаш е нищо. Да те обичат е нещо. А да обичаш и да бъдеш обичан е всичко".Дай си сметка кои негови черти те дразнят. Седнете и го обсъдете, като ти го попиташ какво в теб го дразни и му кажеш изискванията си. Може да се промени...Стихът е много хубав...
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-13T13:47:52+02:00

Тъжно е!!! Колко ли неща правим само по навик!