Празнота

13 dic 2006, 12:50

Poesía

614 0 2

Малките ми пръстчета те намират в тъмното
и те галя безчувствено и без глас.
Не знам каква бях и трябваше да бъда,
но това тук май не съм аз.

И се взирам в очите ти - дето много обичах,
но безрадостно, безразлично и без любов.
Аз копнея неистово да живея различно,
да започна без тебе живота си нов.

Оживено разказваш как е минал денят ти,
аз не чувам - не искам и не ме интересува...
Ти посягаш със обич да играеш с косите ми,
аз се дърпам и ставам да правя кафето.

Ти си призрак за мене. Аз минавам през тебе.
Като глуха и сляпа край тебе кръжа,
а доскоро ми беше като въздух потребен.
Днес не мога "Обичам те" да изрека.

Сякаш приказка чудна света ми превземаше.
Днес е грозна, убийствена празнота.
Да ти кажа "Довиждане" още не смея,
ще поживея от навик още малко така...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2006-12-14T08:56:28+02:00

Имаше една мисъл, но не зная кой я е казал:"Да обичаш е нищо. Да те обичат е нещо. А да обичаш и да бъдеш обичан е всичко".Дай си сметка кои негови черти те дразнят. Седнете и го обсъдете, като ти го попиташ какво в теб го дразни и му кажеш изискванията си. Може да се промени...Стихът е много хубав...
kity (Людмила Нилсън)

2006-12-13T13:47:52+02:00

Тъжно е!!! Колко ли неща правим само по навик!