Ако утре пак изгрее слънце,
ще засенчи ли онези спомени.
Със, които дишам чак до мръкване,
пуснали в мене корени.
Ако утре се събудя, без да знам
и без да помня нищо
ще открия ли отново храм
за душата си пречистена.
Ако в утро ново, бликне светлина,
разпръснала в сърцето ми лъчи
ще полетя аз, без крила
и нежността лицето ми ще озари.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.