Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки
деня раздират с кинжал.
Сякаш светът потъва в земята,
подгизнал в лепкава кал.
Но се сепна небето и буреносният впряг
зави с мъглата нанякъде.
Слънчев лъч се протегна и сгря
окъпаните чашки на макове. ...