30 мая 2024 г., 13:55  

Пречистваща буря 

  Поэзия
163 6 15

Тъмнее хоризонтът - бездънно море.

Стихия от врящо олово!

Копита на необуздани още коне

по вълните небесни трополят.

 

Грива разтръскват и тежките капки

деня раздират с кинжал.

Сякаш светът потъва в земята,

подгизнал в лепкава кал.

 

Но се сепна небето и буреносният впряг

зави с мъглата нанякъде.

Слънчев лъч се протегна и сгря

окъпаните чашки на макове.

 

Локвите, посестрими на облаци бели,

към синевата свободни поеха.

Изправят стъбла детелини зелени -

надежда, стъпкана от човека.

 

Сценарият е по библейски стар.

Дъждът сълза е и молитва!

Забравяме, че сме направени от кал,

и всяка буря е пречистваща.

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??