valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
May 9, 2013, 11:19 PM

Пред есента 

  Poetry » Love
553 0 3

Нагазвам с тихи стъпки

в багрите на есента

и потапям сърцето си

в тишината мека

на угасващия ден и спомена за теб!

Усещам как изтича от сърцето ми

с есента, като догарящ въглен

спомена …

Тъй както утринна роса

под пестеливите лъчи

на есенното слънце.

Пътеки, утрини и залези,

спомени и тишина!

Невъзвратимо,

с болка се оглеждам

и слизам по наклоните надолу!

© Валентин Миленов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??