valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
9.05.2013 г., 23:19 ч.

Пред есента 

  Поезия » Любовна
554 0 3

Нагазвам с тихи стъпки

в багрите на есента

и потапям сърцето си

в тишината мека

на угасващия ден и спомена за теб!

Усещам как изтича от сърцето ми

с есента, като догарящ въглен

спомена …

Тъй както утринна роса

под пестеливите лъчи

на есенното слънце.

Пътеки, утрини и залези,

спомени и тишина!

Невъзвратимо,

с болка се оглеждам

и слизам по наклоните надолу!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??