Пред лика на твойта хубост

Jan 7, 2023, 8:32 PM

Poetry » Love, Phylosophy

776 2 3

А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото,
когато си говорех с тишината,
когато имах пулс, ала не вдишвах
и си отглеждах самота...
Тогава, пред лика на твойта хубост
във мене избуя стебло̀ от нежност.
Не бих повярвал в тази лудост,
дошла отпосле неизбежно!
Но кой на мъка се обрича,
събрал в човешката си плът -
душа, бленувала обичане,
което доживява свойта смърт...

Стихопат.
Данаил Антонов
07.01.2023

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ИнаКалина

2023-01-07T23:44:16+02:00

пред печалния образ на твоята нежна тъга..
sunystar (Соня Станчева)

2023-01-07T23:00:42+02:00

Поета в теб е уникален.
M1234567891 (Миночка Митева)

2023-01-07T20:56:56+02:00

Още един прекрасен стих! Докосна ме!