diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7.01.2023 г., 20:32 ч.

Пред лика на твойта хубост 

  Поезия » Любовна, Философска
774 2 3

А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, 
когато си говорех с тишината, 
когато имах пулс, ала не вдишвах 
и си отглеждах самота... 
Тогава, пред лика на твойта хубост 
във мене избуя стебло̀ от нежност. 
Не бих повярвал в тази лудост, 
дошла отпосле неизбежно! 
Но кой на мъка се обрича, 
събрал в човешката си плът - 
душа, бленувала обичане, 
което доживява свойта смърт... 

 

Стихопат. 
Данаил Антонов
07.01.2023
 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??