ПРЕД  ЛЮБОВТА СЪМ НИЩОЖНА

Мисля си, че съм силна.

Стена от светлина съм,

но в нея се разбивам

и в блясъка се изгубвам.

Мисля си, че съм огромна.

Планина от копнежи съм,

но снегът се стопява бързо

и в ручеите се изгубвам.

Мисля си, че съм твърда.

Черна почва от мечти съм,

но ме разорават и дъжд ме облива

и в живота избуял се изгубвам.

Мисля си, че съм жестока.

Светкавица от безпощаден заряд съм.

Раздирам небето с ужасен гръм,

но в земята потъвам и се изгубвам.

Пред теб, Любов съм нищожна…

По-слаба и крехка от вишнев цвят съм.

По-малка от пшеничено зрънце съм.

По-мека от дъждовен облак съм.

По-нежна от пролетно цвете съм.

Изгубвам се в твоята Вселена…