ПРЕД ЛЮБОВТА СЪМ НИЩОЖНА
Мисля си, че съм силна.
Стена от светлина съм,
но в нея се разбивам
и в блясъка се изгубвам.
Мисля си, че съм огромна.
Планина от копнежи съм,
но снегът се стопява бързо
и в ручеите се изгубвам.
Мисля си, че съм твърда.
Черна почва от мечти съм,
но ме разорават и дъжд ме облива
и в живота избуял се изгубвам.
Мисля си, че съм жестока.
Светкавица от безпощаден заряд съм.
Раздирам небето с ужасен гръм,
но в земята потъвам и се изгубвам.
Пред теб, Любов съм нищожна…
По-слаба и крехка от вишнев цвят съм.
По-малка от пшеничено зрънце съм.
По-мека от дъждовен облак съм.
По-нежна от пролетно цвете съм.
Изгубвам се в твоята Вселена…
© Ирена Дочева Все права защищены