Dec 28, 2007, 10:07 PM

Пред олтара на чувствата 

  Poetry » Phylosophy
762 0 16
Ако очите ми станат
                                      игумени
в манастира на
                         мислите,
а сърцето ми бъде
                                камбана
в светлия храм,
то тогава
аз ще съм мъртвият,
а ти
саркофагът, в който ще легна...
Пръстта ще е вятър,
притискащ здраво капака
на раздялата...
Некролог ще напишат
сълзите
в необятната шир на тревогата
и ще молят за прошка...
Но кого?...
Аз ще съм мъртъв,
а ти -
похлупакът на времето,
в
което творих...
Замълчи!
Ще те чувствам дори във пръстта...
Ако има закон,
той е
вятърът,
пиещ уморените мисли и вярата...
Самотата ще бъде кръвта
за
промивка
на грешките...




© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??