28 dic 2007, 22:07

Пред олтара на чувствата 

  Poesía » Filosófica
779 0 16
Ако очите ми станат
                                      игумени
в манастира на
                         мислите,
а сърцето ми бъде
                                камбана
в светлия храм,
то тогава
аз ще съм мъртвият,
а ти
саркофагът, в който ще легна...
Пръстта ще е вятър,
притискащ здраво капака
на раздялата...
Некролог ще напишат
сълзите
в необятната шир на тревогата
и ще молят за прошка...
Но кого?...
Аз ще съм мъртъв,
а ти -
похлупакът на времето,
в
което творих...
Замълчи!
Ще те чувствам дори във пръстта...
Ако има закон,
той е
вятърът,
пиещ уморените мисли и вярата...
Самотата ще бъде кръвта
за
промивка
на грешките...




© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??