Пред теб

                     На А. 

Стоя пред теб – обикновено тъжно момче.

Изгубил душата си парче по парче,

Пребродил пътища незнайни,

Събирах спомени отминали, нетрайни. 

Минаваха епохи, години и дни.

И частици от мен откъсваха без да знаят колко боли.

Раздираха с нокти и зъби сърцето.

И казваха хората: “все по-тъжно става момчето”

Изгубил се сред времето на самотата,

Не спрях обаче да мечтая за силата на добротата 

И смачкван от безбожие и хорски гняв,

Все по-момчешки вярвах в любовта и не подгънах крак.. Останах прав! 

Стоя пред теб – обикновено тъжно момче.

Събрах във шепи душата си парче по парче 

И смело ги разстлах пред теб наведнъж,

А ти обгърна ги и тихичко превърна момчето във мъж.