На А.
Стоя пред теб – обикновено тъжно момче.
Изгубил душата си парче по парче,
Пребродил пътища незнайни,
Събирах спомени отминали, нетрайни.
Минаваха епохи, години и дни.
И частици от мен откъсваха без да знаят колко боли.
Раздираха с нокти и зъби сърцето.
И казваха хората: “все по-тъжно става момчето”
Изгубил се сред времето на самотата,
Не спрях обаче да мечтая за силата на добротата
И смачкван от безбожие и хорски гняв,
Все по-момчешки вярвах в любовта и не подгънах крак.. Останах прав!
Стоя пред теб – обикновено тъжно момче.
Събрах във шепи душата си парче по парче
И смело ги разстлах пред теб наведнъж,
А ти обгърна ги и тихичко превърна момчето във мъж.
© Владимир Велев Всички права запазени