Nov 11, 2012, 4:20 PM

Пред твоята икона 

  Poetry » Love
479 0 4

Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...

Далече съм... във тежката Чужбина!
Дошъл съм тука аз за къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина,
макар че съм в последния етап!

За наш'те дни погубени тъгувам!
За теб, за близките ми, за света!
В чужд свят аз с хората общувам...
И само тъжни стихове плета...

Не крия мъката си в телефона,
по него като ехо тя върви!
Утеха имам в твоята икона...
която винаги при мен стои!


 24.05.2006. Бендер Абас - Иран

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодяря ви,че сте съпричастни с чувствата, коита са бушували във мене,
    когато съм писал това стихотворение и съм се опитал да ги споделя със вас!
  • И аз настръхнах докато четях стиховете...!!! Браво!!!
  • Пак ми пълниш очите,поете!
  • Усеща се тъгата, носталгията, вярата, всичко!
Random works
: ??:??