11.11.2012 г., 16:20 ч.

Пред твоята икона 

  Поезия » Любовна
470 0 4

Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...

Далече съм... във тежката Чужбина!
Дошъл съм тука аз за къшей хляб,
оставил съм Семейство и Родина,
макар че съм в последния етап!

За наш'те дни погубени тъгувам!
За теб, за близките ми, за света!
В чужд свят аз с хората общувам...
И само тъжни стихове плета...

Не крия мъката си в телефона,
по него като ехо тя върви!
Утеха имам в твоята икона...
която винаги при мен стои!


 24.05.2006. Бендер Абас - Иран

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодяря ви,че сте съпричастни с чувствата, коита са бушували във мене,
    когато съм писал това стихотворение и съм се опитал да ги споделя със вас!
  • И аз настръхнах докато четях стиховете...!!! Браво!!!
  • Пак ми пълниш очите,поете!
  • Усеща се тъгата, носталгията, вярата, всичко!
Предложения
: ??:??