Oct 28, 2004, 1:04 AM

Предател 

  Poetry
1163 0 0
Слънцето изгрява за да залезе отново
след безбройните дни винаги идва нощ
Кръговратът свършва и започва наново.
Същите хора, същите улици вървят пред очите
пепелникът се пълни с нищожни угарки
чувства завират, сълзите напират...и тъй минават си дните
Раят гори, а адът е в облаци...само земята е черна
лампи изгасват, листа шумолят повети от вятъра
а който казва, че има любов изрича долна лъжа неверна
Мисли из глави се лутат съвсем хаотично
интриги плетат се по-здрави от мрежа на паяк голям
а страдащите стават все по-невротични ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Миланов All rights reserved.

Random works
: ??:??