28 окт. 2004 г., 01:04
Слънцето изгрява за да залезе отново
след безбройните дни винаги идва нощ
Кръговратът свършва и започва наново.
Същите хора, същите улици вървят пред очите
пепелникът се пълни с нищожни угарки
чувства завират, сълзите напират...и тъй минават си дните
Раят гори, а адът е в облаци...само земята е черна
лампи изгасват, листа шумолят повети от вятъра
а който казва, че има любов изрича долна лъжа неверна
Мисли из глави се лутат съвсем хаотично
интриги плетат се по-здрави от мрежа на паяк голям
а страдащите стават все по-невротични ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация