Сърце, предател си!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!?
Забравяш за болката и безплодните обещания,
избледняват те от твойта доброта.
Забравяш за тъгата и пролените сълзи
и помниш само усмивката и трепетните дни.
Потъваш в спомени сладки
и блянове бъдещи!
Ала грешиш - той с две лица е пред мен! ...