Сърце, предател си!
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!?
Забравяш за болката и безплодните обещания,
избледняват те от твойта доброта.
Забравяш за тъгата и пролените сълзи
и помниш само усмивката и трепетните дни.
Потъваш в спомени сладки
и блянове бъдещи!
Ала грешиш - той с две лица е пред мен!
Този, сърце, твой принц
е чужденец непознат,
призрак бледен на този, който обичаш ти!
Но знай ,сърце, на твоя порив
аз няма да съм повече слуга.
И слагам край на всичко- сега…!
© Натали Петрова Все права защищены