Така ли все ще блъскаме рогата си
за всяка дума, казана накриво?
И затова ли след безброй предателства
аз дръзнах да вървя до теб щастлива?
Затуй ли слушах думи водопадни
и търсех брод през лунните ти кратери?
Такава ли е крайната награда -
мечтите си към пропаст да запратим?
Така ли всеки мит се развенчава
с нелепа, но изискана учтивост:
"Простете ми! От днес не Ви познавам.
Целувам Ви ръка. Но... си отивам!" ...