Така ли все ще блъскаме рогата си
за всяка дума, казана накриво?
И затова ли след безброй предателства
аз дръзнах да вървя до теб щастлива?
Затуй ли слушах думи водопадни
и търсех брод през лунните ти кратери?
Такава ли е крайната награда -
мечтите си към пропаст да запратим?
Така ли всеки мит се развенчава
с нелепа, но изискана учтивост:
"Простете ми! От днес не Ви познавам.
Целувам Ви ръка. Но... си отивам!" ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация