Слънцето все по-ярко свети,
а устните все по-силно обичат.
Гравитацията дори трепери
и всичко се стапя и стича...
Полюсите променят местата си,
изчезват космически ориентири.
Докосвам те, протягаш ръката си
през пулсиращите силови линии.
Времето се руши драматично.
Усмихнати очите отваряме –
Вселената изписва непоетично:
"До тук беше! Вече затваряме! "