27.05.2017 г., 23:32 ч.

Преди края 

  Поезия
501 1 3

 

Слънцето все по-ярко свети, 

а устните все по-силно обичат. 

Гравитацията дори трепери

и всичко се стапя и стича... 

 

Полюсите променят местата си, 

изчезват космически ориентири. 

Докосвам те, протягаш ръката си

през пулсиращите силови линии.

 

Времето се руши драматично. 

Усмихнати очите отваряме –

Вселената изписва непоетично:

"До тук беше! Вече затваряме! "

 

 

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??