Feb 17, 2020, 6:34 PM

Преди миг 

  Poetry » Landscape, Other
713 0 4

Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно
изящната шийка,
запърха към някаква
дива гора...
Изчезна за кратко,
и даже замлъкна.
А после се върна...
Сякаш беше съдба.
Удари се тъпо в кола
и потръпна,
с отворена човчица -
мъртва душа...

 

А само преди миг
тя имаше бъдеще...
И само преди миг
замахна смъртта...

Сега е телце
върху гаден асфалт...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??