Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно
изящната шийка,
запърха към някаква
дива гора...
Изчезна за кратко,
и даже замлъкна.
А после се върна...
Сякаш беше съдба.
Удари се тъпо в кола
и потръпна,
с отворена човчица -
мъртва душа...
А само преди миг
тя имаше бъдеще...
И само преди миг
замахна смъртта...
Сега е телце
върху гаден асфалт...
© Геновева Симеонова Всички права запазени