Dec 9, 2010, 9:37 AM

Преди, сега, после 

  Poetry » Other
566 0 3

Не ме остави в блатото, където
оплакала съм всички мъртъвци!
Усещаш ли - приветства те сърцето ми!
Магия е, че с теб се възродих!

Сега копнея да съм ти любима
и с теб да тръгна в новия си път;
косите си постила самодива,
в която медно блясват капки дъжд.

Това си ти! Съдбовна изненада
мечтите ми събра като в лъчи!
Божествена навярно е ръката,
която да ни срещне предреши.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??