9.12.2010 г., 9:37 ч.

Преди, сега, после 

  Поезия » Друга
569 0 3

Не ме остави в блатото, където
оплакала съм всички мъртъвци!
Усещаш ли - приветства те сърцето ми!
Магия е, че с теб се възродих!

Сега копнея да съм ти любима
и с теб да тръгна в новия си път;
косите си постила самодива,
в която медно блясват капки дъжд.

Това си ти! Съдбовна изненада
мечтите ми събра като в лъчи!
Божествена навярно е ръката,
която да ни срещне предреши.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??