Преди спомена за нашето бъдеще

Jun 4, 2010, 12:32 PM

Poetry

680 0 5

Каква е тая обреченост,
дето ни овъртòли душите -
изпълзяват тежки мисли
като влечуги от пещерите.
Оплели сме се - змийска прежда
в живо кълбо стоглаво,
нито напред помръдваме,
нито се предаваме.
Студени сме, кръвта се смръзва,
мълчим и съскаме през зъби,
а камъкът се разтапя от нежност,
докато си спомня нашето бъдеще. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Преди спомена за нашето бъдеще

Want to read more?

Random works