Преди спомена за нашето бъдеще

4 jun 2010, 12:32

Poesía

686 0 5

Каква е тая обреченост,
дето ни овъртòли душите -
изпълзяват тежки мисли
като влечуги от пещерите.
Оплели сме се - змийска прежда
в живо кълбо стоглаво,
нито напред помръдваме,
нито се предаваме.
Студени сме, кръвта се смръзва,
мълчим и съскаме през зъби,
а камъкът се разтапя от нежност,
докато си спомня нашето бъдеще. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Преди спомена за нашето бъдеще

Искате да прочетете повече?

Propuestas