Sep 11, 2011, 7:16 PM

Преди всичко 

  Poetry » Phylosophy
595 0 6

Дали има нещо струващо си мъката,

мълчаливи герои, забравени чеда божии,

клети героини открили рая или пъкъла,

своя свят възкресявате като стожери.

Ликувате един в друг, когато се огледате

и узнавате, че не сте сами вълци единаци,

смирени, с глътка живот, но се надявате

по пътищата си неведоми, с незнайни знаци.

Трептите - между триумфа и отчаянието,

засенчва зла енергия духовната ви сила,

замлъквате в тишината с нейното обаяние,

да ви победи -  нищо не може и не бива,

защото дъжд ни носите пречистващ и пороен

и раждате на земята оня син първороден.

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??