11.09.2011 г., 19:16 ч.

Преди всичко 

  Поезия » Философска
579 0 6

Дали има нещо струващо си мъката,

мълчаливи герои, забравени чеда божии,

клети героини открили рая или пъкъла,

своя свят възкресявате като стожери.

Ликувате един в друг, когато се огледате

и узнавате, че не сте сами вълци единаци,

смирени, с глътка живот, но се надявате

по пътищата си неведоми, с незнайни знаци.

Трептите - между триумфа и отчаянието,

засенчва зла енергия духовната ви сила,

замлъквате в тишината с нейното обаяние,

да ви победи -  нищо не може и не бива,

защото дъжд ни носите пречистващ и пороен

и раждате на земята оня син първороден.

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??