Чувал ли си вятъра в клоните да свисти
надвечер, когато тъмата се спуща връз двора?
И, обагрени в пурпурно-златен залез,
листата да шепнат слова недочути?
Слушай, слушай зова на шубрака,
долу, под твойте нозе де се стели!
От жаркото слънце взеха да капят листата -
подобно на нас - не живели, но изгорели.
И стане ли пак привечер преди залеза,
направи си легло от листата край теб.
Миришат на сън, но днес са наяве -
легни върху тях, почакай луната… и мен.