ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила
и за вечност нареждаха речи.
А Луната, тази прегърбена вещица,
звезди разхвърляше наместо бобени зърна,
за да предреши почти безгрешно
живота ми – мечта подир мечта
и да ми докаже, че съм клетник.
А няколко Бога, зад храстите скрити, ...