27.09.2009 г., 0:44 ч.

Предизвикан сонет 

  Поезия
485 0 1
ПРЕДИЗВИКАН СОНЕТ
Толкова много апостоли се сбраха тая вечер,
че едва ли не – само аз бях Сатана,
а останалите в ангелски дрехи облечени
криеха под дрехите своите врани крила
и за вечност нареждаха речи.
А Луната, тази прегърбена вещица,
звезди разхвърляше наместо бобени зърна,
за да предреши почти безгрешно
живота ми – мечта подир мечта
и да ми докаже, че съм клетник.
А няколко Бога, зад храстите скрити, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??