Ценя опакото на нещата -
с възлите на потрепващи ръце,
с мислите грапави зад челото
на уж спокойното, ведро лице,
с дълбоките кладенци истина,
способни жаждата да утолят,
да разпукат семената добри,
скоро пустиня да преобразят.
Мразя финото лицемерие,
лисичата рижа загриженост
за оголялото, гладно дете,
изкривената квазинабожност, ...