Eia (Росица Танчева)
436 13844
19.09.2015 г., 19:25 ч.

Предизвикано 

  Поезия
484 0 6

Ценя опакото на нещата -

с възлите на потрепващи ръце,

с мислите грапави зад челото

на уж спокойното, ведро лице,

с дълбоките кладенци истина,

способни жаждата да утолят,

да разпукат семената добри,

скоро пустиня да преобразят.

Мразя финото лицемерие,

лисичата рижа загриженост

за оголялото, гладно дете,

изкривената квазинабожност, 

плача за него, когато умре,

без грам мисъл какво да се стори,

за да бъде и живее добре.

Ценя опакото на нещата,

хлебородните и честни ръце…

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави...
  • "Ценя опакото на нещата -

    с възлите на потрепващи ръце,"

    И само с опако се получава
    щом някой има хъс или желание.
    Но плетката на цялата държава
    разплита се до нулата спонтанно.
    И после пак от нулата започват
    държавните жени или мъже.
    Оплитат се забързано, неточно
    загрижени единствено за себе си.

    И аз харесах!
  • Харесва ми
  • Поздравявам те, Роси и съм Евелина.
    Лека вечер ти пожелавам!
  • Изключителна изразителност...!!!
    "Мразя финото лицемерие,
    лисичата рижа загриженост
    за оголялото, гладно дете,..."
  • Предизвикано... Кой посмя така да предизвика "доброто момиче"? - Май съвестта. Да я успокоявам ли? - Не е нужно, защото само спокойна в чистотата си съвест, може да изрази безпокойство и протест, бидейки предизвикана от "лисича загриженост" и "без грам мисъл какво да се стори"
    "Ценя опакото на нещата, хлебородните, честни ръце..." Забележително!
Предложения
: ??:??