Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван,
е пазен само от малцина верни.
А много са, които го напускат…
Една зловеща, сатанинска ера
секундите към гибелта отмерва…
Но в яслите сред сламата проблясват
две бели, нежни, бебешки ръчички!
Побрали любовта на Необята... ...