Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван,
е пазен само от малцина верни.
А много са, които го напускат…
Една зловеща, сатанинска ера
секундите към гибелта отмерва…
Но в яслите сред сламата проблясват
две бели, нежни, бебешки ръчички!
Побрали любовта на Необята... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация