Били близо блюдолизците
и брокерите бъркали браковете,
по сметка, по ризи и ризници,
всеки вместо кръст мъкне сакове.
Токчести дългокраки пеперуди
перпендикулярно се хоризонтират
и кътат зелените буби,
от страсти стари премират.
Захаросани, блудкави изгреви,
от романтика май престоели,
давят в сълзи ферментирало синкави
две сърца, две туптящи повели.
Тихо пеят, не зная езикът им,
но ги чувам – тропкат в съня ми.
А богатите, златните дилъри
пак ме давят с фалшивите думи:
„Не продавай душата. Кой ти я иска?
Ние искаме някаква плът!
Ти ще бъдеш богата огризка
без мечти, без слова и без път!”
© Мария Чомакова All rights reserved.