Marcek (Мария Чомакова)
45 116
29 mar 2006, 11:08

Предложение 

  Poesía
1292 0 9

Били близо блюдолизците

и брокерите бъркали браковете,

по сметка, по ризи и ризници,

всеки вместо кръст мъкне сакове.

Токчести дългокраки пеперуди

перпендикулярно се хоризонтират

и кътат зелените буби,

от страсти стари премират.

Захаросани, блудкави изгреви,

от романтика май престоели,

давят в сълзи ферментирало синкави

две сърца, две туптящи повели.

Тихо пеят, не зная езикът им,

но ги чувам – тропкат в съня ми.

А богатите, златните дилъри

пак ме давят с фалшивите думи:

„Не продавай душата. Кой ти я иска?

Ние искаме някаква плът!

Ти ще бъдеш богата огризка

без мечти, без слова и без път!”

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Шарени думи, ритмично подредени. Първият ми прочит не можа да ги обхване изцяло, браво! Но движението, загатващо се в цялата първа част се губи без причина, "без път", в края. Защо има хумор и блещукаща светлинка като изоставяш надеждата?
  • Хареса ми.
  • Пропуснал съм го,за което съжалявам, но понеже никога не е късно,те поздравявам за великолепното!!!
  • Интересно! Впечатляват ме стихотворенията,които имат акцент в края.Поздравления!
  • Браво!
    наистина няма нужда от коментар
  • Много ви благодаря!!!!!!!!!
  • Браво!
    Няма нужда от коментар!
  • Много е хубаво! Ритъмът и подбора на звуковете са страхотни и наистина засилват въздейстието на съдържанието.
  • Браво!
    Цялата грозна истина в един красив стих.....
Propuestas
: ??:??