ПРЕДПРАЗНИЧНО

                        Защо ли така предпразнично,

                        нещо ми липсва, какво?

                        Защо ли, уж ми е радостно,

                        а също тревожно, защо?

                        Едва ли проблема е в кризата,

                        тя винаги тук е била,

                        а с липсата на усмивките,

                        отдавна съм свикнал, о, да!

                        С това, че децата далече са,

                        свикнал съм – няма шега.

                        Свикнах дори, че съседите,

                        пак нямат пари за елха.

                        Питам очите на хората,

                        но виждам същата съдба,

                        заменили сме явно мечтите си,

                        за дни без радост, за тъга.