В тихите пространства на нощта,
когато небето безмълвно говори -
падат в светлите простори
безименни знаци... Нима е любовта?
И аз потеглям! Далечен път ме зове
по който следвам човешките мечти...
И този разговор е безпощаден, откровен!
Там никой не иска чувства да пести.
Но щом съм тръгнал: нека е докрай!
Нали любовта безмълвно говори?
И знам, това което ще сторя,
душата ти тепърва ще узнай!