Ranrozar (Стойчо Станев)
678 20079
22.01.2019 г., 23:26 ч.

Предпролет 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
5.0 / 17
600 8 26
В тихите пространства на нощта,
когато небето безмълвно говори -
падат в светлите простори
безименни знаци... Нима е любовта?
И аз потеглям! Далечен път ме зове
по който следвам човешките мечти...
И този разговор е безпощаден, откровен!
Там никой не иска чувства да пести.
Но щом съм тръгнал: нека е докрай!
Нали любовта безмълвно говори?
И знам, това което ще сторя,
душата ти тепърва ще узнай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
  • НиколайДимов (Николай Димов) Светове
    Светове
  • Tzvetna (Цвета Иванова) Чашата е празна
    Мъко моя, чашата е празна! Блещи се насреща ми ехидно, суха като ялово корито дето е изгубило реката...
  • vega666 (Младен Мисана) Безименен етюд
    Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
  • teis Вяра за летене
    Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...

Още произведения »