petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Jun 13, 2006, 10:51 PM

Представям си, че някъде те има 

  Poetry
790 0 7
Представям си, че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.

Тогава ще открием залезите двама,
морето синьо, боровия аромат,
усмивката на слънцето. И няма
да има сили, които да ни разделят.

Представям си, че някъде те има.
Сега прикривам мъката с дълбока тишина.
Как искам слънце в мислите да свети,
тревата стъпкана да съживя.

АЗ ЗНАМ-СТРАДАНИЕ Е ЛЮБОВТА!

Но болката ни нека бъде сладка -
очи да търсят другия с очи,
устните да жадуват за целувка,
сърцата да копнеят да не са сами.

Това е любовта - едно дълбоко чувство.
И нека няма плачещи и гаснещи очи.
И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
тогава  тя ще ни изпепели.

ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • това е толкова въздействащо и прекрасно поздравления !!!!!!!!!!!!!!!1
  • Поздрав и от мен,красиво и романтично...
  • Петя,чудесно е!
  • Петя, чудесни стихове!!! Това и Лъжа. Поздрави!!!
  • Това е любовта - едно дълбоко чувство.
    И нека няма плачещи и гаснещи очи.
    И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
    тогава тя ще ни изпепели.

    ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

    Браво, Петинка! Много ми харесва! Поздравче! Бъди обичана! Целувки!
  • Хубаво е!Поздрави!Хенри
  • И нека няма плачещи и гаснещи очи.
    И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
    тогава тя ще ни изпепели.

    ПРЕДСТАВЯМ СИ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...

    Много истинско, Петя. Хареса ми.
Random works
: ??:??